Рекуперация на топлина — струва ли си инвестицията?
: Рекуперативната вентилация може да върне до 90% от топлинната енергия. Разберете как работи топлообменникът, кога инвестицията се изплаща и какви са ограниченията на технологията.
Мега Вент
Специалист
Вентилация
/

Рекуперацията на топлина е концепция, която звучи сложно, но се основава на проста логика: вместо да изхвърлите топлия вътрешен въздух навън и след това да харчите енергия за загряване на студения свеж въздух, топлообменникът прехвърля енергията от единия въздушен поток в другия. Резултатът е свеж въздух при значително по-ниски енергийни разходи.
Как работи рекуперативният топлообменник?
Двата въздушни потока — изходящият мръсен въздух и входящият свеж въздух — преминават в непосредствена близост, разделени от тънка топлопроводима мембрана или ламели. Топлината се предава от по-топлия поток към по-студения, без самите въздуха да се смесват. Ефективността на съвременните пластинчати топлообменници достига 85–92%.
Съществуват и ротационни топлообменници, при които въртящо се колело абсорбира топлина от единия поток и я отдава на другия. Те достигат малко по-висока ефективност, но прехвърлят и малки количества влага, което може да е предимство или недостатък в зависимост от климата.
Кога рекуперацията е икономически изгодна?
Рекуперацията се изплаща при определени условия. Системата трябва да работи дълго — поне 8 часа дневно — и въздухообменът да е достатъчно голям, обикновено над 500–800 м³/ч. В студен климат спестяванията са по-големи, тъй като разликата в температурата между вътрешния и外ния въздух е по-значителна.
За типичен офис с 20 работни места и необходим въздухообмен около 1500 м³/ч, рекуперативната система може да спести 6000–10 000 kWh годишно само от отопление. При сегашните цени на електроенергията това е реална икономия, а срокът на откупуване на допълнителната инвестиция спрямо стандартна вентилация обикновено е 4–7 години.
Ограничения и рискове
Рекуперативните системи изискват редовна поддръжка. При замърсени филтри ефективността пада драстично и системата може да се превърне в разсадник на бактерии. Друг риск е обледяване на топлообменника при много ниски температури — добрите системи имат предпазен нагревател или байпас клапа, но евтините модели могат да спрат при -10°C и по-ниско.
В топъл климат или при сграда с добра естествена засенченост рекуперацията на топлина е по-малко изгодна, тъй като основната разходна перо е охлаждането, а не отоплението. За такива случаи съществуват ентапийни (влажни) рекуператори, които прехвърлят и студения въздух и влагата, но те са по-скъпи и по-сложни.
Рекуперация срещу обикновена вентилация — кратко сравнение
При нова сграда или голям ремонт рекуперативната вентилация почти винаги е правилният избор от финансова гледна точка при умерен и студен климат. При реновация на съществуваща сграда изборът зависи от това дали е технически изпълнимо прокарването на двойни канали без прекалено голяма инвазия в конструкцията.